"КРАСАВИЦИТЕ"

ПОРАДИ НЕОТЛОЖЕН АНГАЖИМЕНТ НА ЕДНА ОТ АКТРИСИТЕ, ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО "КРАСАВИЦИТЕ"
НА 10-ТИ ФЕВРУАРИ СЕ ОТЛАГА ЗА 13-ТИ ФЕВРУАРИ /ПЕТЪК/ 2015Г.
ЗАКУПЕНИТЕ БИЛЕТИ ЩЕ ВАЖАТ ЗА 13-ТИ ФЕВРУАРИ БЕЗ ПРЕЗАВЕРКА.
ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ
БИЛЕТНА КАСА: 076 603 203
ИЗВИНЕТЕ НИ ЗА ПРИЧИНЕНОТО НЕУДОБСТВО.
 

"СИМУЛАТОР ЗА ЧИФТОСВАНЕ"

от Джоузеф Скримшоу, реж. Пламен Панев

Участват: ЙОАНА БУКОВСКА, ГЕОРГИ СПАСОВ, ГЕРАСИМ ГЕОРГИЕВ - ГЕРО


Историята се развива като среща на двама непознати, които са на пръв поглед доста различни един от друг, а публиката има право да избира как да се развие историята в няколко ключови момента от спектакъла. В ролите на педантичната дама и забавния кавалер са Йоана Буковска и  Герасим Георгиев-Геро. Третият на сцената е един куклен актьор – Георги Спасов – който придава на представлението особен колорит и много симпатично преувеличена театралност. През цялото време Джефри се опитва да прелъсти Миранда ту с образа си на лошо момче от Бронкс, ту с уменията си да танцува класически балет с изящните си закръглени форми. Тя обаче е твърдо решена да се омъжи. Мечтае за мъж, състоящ се от три прости думи с точки между тях, който да я плени със 17 прелъстителни срички. Накрая той ги намира: „Дом, деца, деца и дом, а вишната на двора прецъфтя”. Стига дори до там, че да й предложи брак и да  й разкрие душата си, но тя му отказва под предтекст, че се познават от скоро. След тоталното унижение и загуба на надежда Миранда го кара да попълни завършителен протокол за срещата и молба да спи с нея. Изумен от двучасовия ад, на който го подложи, Джефри я пита защо не му е дала тази молба по-рано, а тя отговаря „Как защо? За да не ме помислиш за лесна!”

21 ЯНУАРИ 2015г., 19.00ч.

 

ОПАСЕН ЧАР

Градски в-к 21.10.2014г.


 

НАГРАДА ЗА ПРИНОС В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА

По случай 24 - ти май кмета на Перник г-жа Росица Янакиева награди с плакет за принос в областта на културата директора на Общински драматичен театър "Боян Дановски" г-н Иво Горчев.
 

ПЕРНИК ИМА ТЕАТЪР, ПРЕДИ ДА СТАНЕ ГРАД

Театърът в Перник е създаден през 1919 г. Точно 10 години по-късно - на 26 юни 1929 г., с Указ № 402 на цар Борис III Перник е обявен за град.

Не е познат друг подобен случай в световната театрална история. Този факт подсказва, че трябва да гледаме на перничани не само през призмата на голфо и винкело!

Освен кюмюра,
те обичат и култура

Само Народният театър е по-стар от техния в България.
На 27 март, четвъртък, театърът, който сега носи името на проф. Боян Дановски, ще отпразнува своята 95-годишнина.

От 18,30 часа на площада - с пищно шоу на огнената група "Дивинитас" и с много музика и песни. От 19,30 - в залата на театъра с премиерната постановка на Ивайло Христов "Последният янки", в която играе звезден състав: Мария Каварджикова, Албена Колева, Георги Стайков и Стоян Алексиев.

Тази пиеса Артър Милър пише през 1991 г., но аз ще ви кажа само една реплика от нея, а вие преценете актуална ли е тя и днес по нашите ширини: "Всеки човек с разум в тази страна трябва да е в депресия".

В края на шоуто Мария Каварджикова и Аделина Петрова - най-младата актриса в трупата на пернишкия театър, неговият директор Иво Горчев и кметът на града Росица Янакиева ще пуснат в небето бели гълъби. В чест на 95-ата годишнина и за здраве, късмет и мир в града.

Но да се върнем в началото. Създаденият през 1919 г. театър е работнически и е на издръжка от държавни мини "Перник". Първи директор е Иван Пенчев, сред основателите му е и бъдещата звезда на Народния театър Владимир Трандафилов. За кратко време в състава му са и писателите Камен Зидаров, Владимир Русалиев и П. Михайлов. Представленията се играят в приспособеното за театър бивше комендантство.

През 1922 г. в България с Чеховата пиеса "Вуйчо Ваньо" гостува прочутият МХАТ (Московски художествен академичен театър) на Станиславски. Руснаците изнасят представлението си само в три града - София, Варна и Перник.

В началото на 50-те години, когато премиер е Вълко Червенков, в града е построен в Дворецът на културата, където театърът разполага с модерна сцена, салон за 500 зрители, много добри възможности за художествено осветление и музикално оформление.

Поради късо съединение
през 2004 г. залата
на театъра е
унищожена от пожар

и трупата играе представленията си в Обединения детски комплекс. Изгорялата зала е ремонтирана и модернизирана и от 2013 г. театърът отново се завръща в Двореца на културата.

През лятото на 1977 г. умира директорът на театъра Генчо Димитров. На негово място е избран актьорът Георги Русев, "заточен" с група колеги след един скандал в Младежкия театър. Под неговото ръководство трупата изживява най-силния си период.

Знаете ли коя е първата управленска идея на новия директор? Да направи с колегите си такава постановка, за която да заговори цяла България! Заедно със заместника си Добри Добрев отиват в София при Леон Даниел, който след поредния си конфликт с властта е пратен в Операта, и му предлагат да направи в Перник "На дъното".

Желанието на Георги Русев се сбъдва. За постановката започва да се говори, идват да я гледат театрални критици, колеги, даже и началници. Леон Даниел получава наградата за режисура от съюза на артистите.

През 1979 г. директорът Русев нарежда през целия сезон в театъра да се играят само пиеси от български автори. А за участие в националния преглед са избрани "Опит за летене" и "Човекоядката". Иван Радоев дава своята пиеса най-напред в Перник и режисьорът Йосиф Венков веднага започва репетиции. В театър "София" я поставят след това.

Перничани първи са готови с премиерата, но Иван Радоев, който е щатен драматург на театър "София", моли Георги Русев да направи пернишката премиера след софийската. Той великодушно се съгласява.

С "Човекоядката" пернишкият театър обикаля почти цялата страна. Навсякъде зрителите се заливат от смях и награждават актьорските изпълнения с бурни овации. Обаче в салона на Етрополе е пълно мъртвило. Никакви реакции от публиката. След представлението Георги Русев пита директора на читалището защо няма никаква реакция сред зрителите. "Е, как да има, като в салона беше цялото ръководство на града. Хората се стегнаха..."

С "Опит за летене", поставена от Крикор Азарян, Перник побеждава не кого да е, а самия Народен театър, където пиесата на Радичков е режисирана от Младен Киселов. Георги Русев пък получава първа награда за актьорско майсторство за изпълнението на ролята на Аврам Опитомителя. "В ония години на Народния театър да не се даде първа награда, си беше нещо като революционен акт", каза ми навремето Георги Русев, с когото бяхме съседи в кв. "Стрелбище" и често се срещахме на сладки приказки.

В един от тези разговори той ми разказа и как с колегата си Илия Божилов едва не отнасят боя, когато театърът гостува в побратимения с Перник полски град Ченстохова. В миналото той също бил миньорски град, но по онова време има славата на най-религиозния център в Полша.

Годината е 1981-а, "Солидарност" вече действа и едно от исканията на профсъюза е Съветската армия да напусне Полша. Перничани играят "Българи от старо време". Георги Русев е Хаджи Генчо, русофил, Илия Божилов е дядо Либен - англофил. Публиката е със слушалки, по които върви преводът, и реагира бурно на много от репликите.

Хаджи Генчо, който иска да докаже на опонента си колко е силна руската армия, казва: "Там, където стъпи руски крак, той не излиза!". В залата настъпва мъртва тишина. "Явно бяхме докоснали болната им тема и хората сигурно са си помислили: кой ги доведе тия българи, може би за да ни кажат какво ни очаква? Глътнахме си езиците, аз се чудех накъде да бягам, ако се наложи. Тишината беше оглушителна", разказваше Георги Русев.

И в този момент Илия Божилов (дядо Либен) произнася реплика, която въобще я няма в текста:

"Да, ама московците
много крадат, бе!"

"И публиката избухна - смях, ръкопляскания, викове, свирене с пръсти. Това ни спаси от боя. Ето каква сила е театърът!"

Сегашният директор Иво Горчев, който е на този пост от 2005, г. също знае каква сила е театърът. горчев е дал живот на практиката от 30-те години на миналия век, когато в местния театър често гастролират актьори от София като Кръстьо Сарафов, Стоян Бъчваров, Иван Димов, Владимир Трандафилов и др.

Така сега гостуват Асен Блатечки, Нона Йотова, Мария Каварджикова, изкарала 8 години в Перник, и други известни от телевизията и столичнте театри лица. Горчев не обича думата "мечки", с която някои наричат известните столични актьори, които гастролират в провинциалните театри като примамка за местната публика. Напротив, цени таланта им и желанието да дадат кураж и да вдъхнат сила на театрите в страната, оцеляващи след свирепата реформа...

 
Още статии...