ДА УМРЕШ В САМОТА Е ПО-СТРАШНО ОТ САМАТА СМЪРТ Казва режисьорът на „Атентаторите” Красимир Спасов

Атентаторите
Пернишкия драматичен театър „Боян Дановски” и столичният драматичен театър „Сълза и смях” представиха предпремиерно в края на миналата седмица постановката „Атентаторите”. Ролите са посветени на актьорите Асен Блатечки, Николай Илчев, Венцеслав Кисьов, Иван Бърнев, Божидар Попчев, Веселин Мезеклиев, Иван Бурджев, Васил Банов, Васил Пенов, Елиян Аройо, Иван Чипариков, Мартина Ангарева, Емануела Еленова, Жулиета Ралева и Радосвета Василева. Сюжетът на пиесата е почерпен от българската трагична история в началото на 20-ти век, каза Георги Данаилов.

В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание една група млади хора, повечето възпитаници на Солунската гимназия, искат с нещо да допринесат за свободата на поробената Македония. Те решават, че единственият начин е да се атакуват обекти, в които има европейски капитали. Тогава Европа ще се намеси и ще се опита да промени положението на поробените българи в Македония. Когато за първи път поставих този текст се получи спектакъл красиво-тържествен, патриотично-елегичен, каза режисьорът Красимир Спасов. Такава беше емоционалната нагласа на актьорите, на цялото ни поколение. Днешните млади хора имат доста по-различен „модус вивенди”, те са настроени твърде скептично и иронично към историческите жестове и авторитети, към историческите каузи и тяхната задължителност. И по-присъщо на актьорите ми сега е да сътворят герои, които приели за императив избраната си мисия, са обсебени най-вече от непременното изясняване на моралните основания и моралните опозиции при осъществяването на тази мисия. На тях не са им достатъчни мотивите на патриотичната им кауза и гражданската справедливост, те искат и търсят санкция от висшия морален императив. Те задават своите тревожни, предизвикателни въпроси към Бог и чакат от него да даде ясен знак за потвърждение или отрицание. Но никакъв знак не получават – за тях Бог остава непроницаем в мълчанието си. И това мълчание се превръща в истинска драма за атентаторите. Това е драма на човешки същества, чиито измъчени души остават без морална опора и без морална утеха. И умират в самота, а самотата е по-страшна от смъртта, разказа още режисьорът. Пернишкият театър е изиграл много мои постановки. Моята първа пиеса беше поставена на негова сцена. Постановката беше на Вили Цанков и се казваше „Краят остава за вас”. Радвам се, че за пореден път си партнирам с пернишки актьори, които са много добри, каза още авторът Георги Данаилов. Премиерата на постановката „Атентаторите” ще бъде утре на сцената на „Сълза и смях”, а на 11-ти декември актьорите ще я представят на пернишките почитатели на Мелпомена. Станислава Боянова, в-к”Съперник” 04. 12. 2006 г.